Финансирането ще се предоставя от Националният фонд за декарбонизация, който е правоприемник на Фонда за енергийна ефективност. Той ще предлага различни форми на подкрепа, включително заеми, грантове или комбинация от двете. За енергийно бедните домакинства е предвидена значителна безвъзмездна помощ.

До 30 април 2026 г. Управителния съвет на фонда трябва да проведе конкурс и да избере фонд мениджър. Този мениджър ще разработи финансовите инструменти за подпомагане на къщите. Очаква се фондът да осигури „едно гише“ за техническа помощ.

Очакваме реалния старт на програмата да бъде средата на годината.

Този фонд ще финансира и мерки за възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) в сгради ( релевантната програма на тази, която финансира изграждане на ФЕЦ за домакинствата).

Финансирането е под формата на ваучер от 20 000 лева и може да покрива различни мерки.

В контекста на Дългосрочната национална стратегия, еднофамилните къщи се класифицират като основна подкатегория на жилищните сгради. Те представляват огромното мнозинство от жилищния фонд в България, като съставляват над 90% от общия брой на целогодишно обитаваните жилищни сгради (1 291 549 сгради). Въпреки доминиращия си брой, тяхната полезна площ е малко под 50% от общата площ на жилищния фонд, което подчертава разликата в мащаба спрямо многофамилните блокове.

Ето ключовите характеристики и специфики, касаещи еднофамилните жилищни сгради:

Техническо състояние и потребление на енергия

• Отопление и енергоносители: Отоплението и битовата гореща вода (БГВ) в тези сгради се осигуряват почти изцяло от локални източници, използващи разнообразни ресурси като природен газ, въглища, дърва, пелети и електрическа енергия.

• Сградни системи: В по-старите къщи, строени преди въвеждането на нормативите за енергийна ефективност, често липсват централни отоплителни инсталации, като за всяко помещение се търси индивидуално решение чрез битови уреди.

• Конструкция: При изследванията за целите на стратегията е използван модел на референтна еднофамилна сграда с монолитна конструкция и площ на кондиционирания обем от 195 m².

Потенциал за обновяване и предимства

Еднофамилните сгради притежават специфичен потенциал за енергийно обновяване, който се различава значително от този на многофамилните сгради:

• Възобновяеми енергийни източници (ВЕИ): Наличието на скатни покриви предоставя отлична техническа възможност за разполагане на слънчеви колектори с подходяща ориентация.

• Административно улеснение: При тези сгради липсват организационните проблеми, характерни за етажната собственост; постигането на съгласие за инсталиране на нови системи и подмяна на горивната база (например с котел на биомаса или термопомпа) е много по-лесно.

• Интегриран подход: За постигане на значителни спестявания е необходимо мерките по обвивката (изолация) да се комбинират с подмяна на отоплителните уреди и подобряване на системите за БГВ.

Пакети от мерки за енергийна ефективност

За еднофамилните сгради са разработени 11 енергоспестяващи пакета, които могат да доведат до достигане на енергиен клас „В“ или „А“. Примерните мерки включват:

• Дограма и изолация: Подмяна на прозорци (Uw = 1.1 W/m²K) и изолиране на стени и покриви до коефициенти от 0.22 W/m²K.

• Технически системи: Инсталиране на кондензационни котли на газ (103% ефективност), котли на биомаса (88%) или термопомпени агрегати със сезонен коефициент на трансформация (SCOP) между 4 и 5.5.

• Поетапно обновяване: Стратегията предвижда възможност за стъпково изпълнение, започващо от обвивката на сградата и преминаващо към техническите системи и ВЕИ, в случаите, когато цялостната инвестиция е непосилна за собственика.

Социални и икономически аспекти

• Енергийна бедност: Използването на твърди горива е най-високо (53,9%) при домакинствата с ниски доходи, обитаващи еднофамилни къщи, където често липсва алтернатива без институционална подкрепа.

• Инвестиции: В периода до 2030 г. се очаква около 42% от обновената жилищна площ да бъде именно от подкатегорията на еднофамилните и нискоетажните многофамилни сгради. Предвижда се използването на финансови инструменти като „зелени“ ипотеки и специализирани кредитни линии, комбинирани с техническа помощ (напр. по програма ELENA).

До 2050 г. целта на стратегията е да бъдат обновени общо 60% от целия жилищен фонд, като еднофамилните сгради са определени като приоритетна група поради високия си потенциал за прилагане на индивидуални ВЕИ решения.

Кои са 11-те пакета мерки за енергийна ефективност?

За еднофамилните жилищни сгради в стратегията са генерирани 11 пакета от енергоспестяващи мерки (ЕСМ), базирани на референтна сграда с монолитна конструкция и площ от 195 m². Тези пакети са създадени чрез комбиниране на мерки по сградната обвивка и техническите инсталации.

Макар подробният списък за всеки отделен пакет да се съдържа в Приложение 3 към оригиналния документ, източниците описват компонентите и нивата на ефективност, които тези пакети комбинират.

1. Компоненти на пакетите (Единични мерки)

Пакетите се формират чрез комбинация от следните технически параметри:

• Ограждащи елементи:

    ◦ Стени: Изолация за постигане на коефициент на топлопреминаване от 0,25 до 0,15 W/m².K.

    ◦ Прозорци и врати: Подмяна с нови със стойности Uw от 1,4 до 0,9 W/m².K.

    ◦ Покрив: Изолация със стойности Ur от 0,28 до 0,15 W/m².K.

• Системи за отопление:

    ◦ Котли на биомаса (88% ефективност).

    ◦ Кондензационни газови котли (103% ефективност).

    ◦ Термопомпи (въздух-въздух, въздух-вода или вода-вода) със сезонен коефициент (SCOP) между 4,0 и 5,5.

• Битова гореща вода (БГВ):

    ◦ Активни слънчеви системи (75% ефективност).

    ◦ Термопомпи или котли на биомаса/газ.

• Осветление: Подмяна с LED технология.

2. Класификация според целите на обновяване

В зависимост от комбинацията на горните мерки, пакетите се делят на две основни групи:

• За достигане на нормативните изисквания (Клас С): Тези пакети са насочени към поетапно обновяване и включват стандартна изолация (стени 0,28 W/m²K, покрив 0,25 W/m²K) и подмяна на дограма (1,4 W/m²K).

• За основно обновяване (Клас В или А): Тези пакети постигат над 60% спестявания и често включват използването на ВЕИ. Те предвиждат по-високи нива на изолация (стени и покрив 0,22 W/m²K) и високоефективни термопомпи или газови котли.

3. Постигнати резултати по пакети

Според симулациите за еднофамилни сгради, 11-те пакета водят до следните енергийни класове:

• Пакети от 1 до 5 и от 7 до 10: Постигат енергиен клас В.

• Пакети 6 и 11: Постигат по-високия енергиен клас А.

Средната необходима инвестиция за тези пакети е оценена на 114,31 лв./m² (без ДДС), а средното относително спестяване на първична енергия при сгради от класове E и F е между 65% и 71%.

За собствениците на еднофамилни къщи се препоръчва интегриран подход, при който мерките по обвивката задължително се комбинират с подмяна на отоплителните уреди, тъй като това е най-разходоефективният начин за постигане на значителни спестявания. В случаи на недостиг на средства е предвидена възможност за поетапно обновяване, започващо от изолацията и дограмата, и преминаващо впоследствие към инсталациите и ВЕИ.

Приоритет ще са енергийно бедните семейства, които ще получават допълнителни точки при кандидатстването за финансиране.

Програмата ще осигури началото на политика за финансиране на еднофамилните жилища. Предвидено е общините да бъдат водещи, те да събират документите и да помагат на хората в регионите, за да могат документите да бъдат максимално акуратно подготвени и да се намали административна тежест.

Къде да следите за условията:

• Официални сайтове: Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) и Министерството на енергетиката.
• Областни информационни центрове (ОИЦ): Те ще споделят информацията веднага след публикуването ѝ. 
• В нашите социални мрежи и сайт

Какво трябва да знаете (очаквани стъпки):

1. Публикуване на условията: Очаквайте официално обявяване с детайлни правила (финансови прагове, изисквания към сградата и т.н.).
2. Кандидатстване: Процедурата ще бъде през съответните общински или регионални структури, свързани с програмите за интегрирано развитие.